- Чакаш ли ме?
- Готов съм.
- Да пием бари по едно пиво?
- Прекрасно.
И двамата приятели влязнаха у бирарията "Венети".
По-възрастният от тях г. Хрисантов по една разсеяност, която му беше свойствена, колчем умът му беше силно занят с нещо, като съгледа отпреде си благодушното и тлъсто лице на съдържателя на заведението, извика гръмогласно:
- Гарсон!
Съдържателят на заведението погледна учуден към посетителя си, който се обръщаше към него с такова нелюбезно възклицание, възви лениво очите си към слугата и каза:
- Виж какво искат господарите.
Скоро двамата приятели, млади още хора, държеха в ръце пенясти чаши и се чукнаха:
- На добър час!
- Добра сполука!
Навън чакаше един файтон.
Хрисантов и Иванов се хвърлиха в колата.
- За станцията!
Файтонът тръгна и затрещя по калдъръма. Двамата другари разсеяно и спокойно гледаха на дюкяните и магазините по Станционната улица и даваха учтиви поздравления с шапки на срещаните познайници,
Когато излязоха на полето, един прохладен ветрец вейна въз бледите лица на пътниците. Природата се разкри пред тях във всичката си хубост и младост. Широките полета, що се разстилаха до самите кичести поли на Родопите, се зеленееха и замайваха окото със своя лъскав шар. Едно чувство от мир и утешение вееше из ясния простор и двамата другари, виждаше се, че упоени от ласкавото дихание на пролетта, трябваше скоро да забравятбурния и прашен Пловдив с неговите интереси и сътресения, с неговите пияци, пълни с глъчка и политика, с неговия лабиринт от улици, по-смрадни и по-кални от паскви-лите на г. К.
Уви, но тая красна природа, но това животворно и лучезарно априлско слънце, но тоя омаятелен изглед на панорамата на безкрайния пловдивски хоризонт мтжаха да развълнуват и разчувствуват всекиго другиго освен нашите двама пътници. Всичко живо можеше да се зарадва, макар минутно, на хубостта на божия свят, само един кандидат за депутат не би могъл да направи това.
А Хрисантов беше такъв. Другарят му, депутат вече, го придружаваше до Дермендере, село, в което имаше влияние. Там щеше да го препоръча. Те излязоха из Пловдив с вида на хора, които отиват да се разходят до станцията: не биваше да се усети истинската им цел в тоя горещ период на избирателни борби. И двамата сега бяха заняти с важни мисли.
Спокойно и монотонно каляската се търкаляше по сухия и прохълмен път, който води за Дермендере.
Погледите на Хрисантова бяха постоянно устремени към една рътлина на Родопите, дето се криеше селото. С трепет в сърцето той съглеждаше белизнявия димец, който леко се носеше над селото, в което стоеше една част от бъдещата му съдба. Никога не беше чувствувал такъв вид вълнение и тия скромни и мирни селца, които така приветно стърчеха по полите на Родопите, му внушаваха хиляди мисли и страхове. През ума му се мяркаше ту някой кмет с лукаво и неприветливо лице и чекинясти мустаци, ту някой див поп с ожулена калимявка и с брада, сплъстена и нечиста, ту някое селско учителче, с шаячно сетре и панталони, на което библиотеката съсстоеше само от няколко омазнени селски тефтера и от няколко прашни броеве от цариградския "Век" и някой лански пловдивски лист... Тия важни лица сега го туряха в смущение и той доста се затрудняваше с мисълта как да се държи пред тях, за да може да им придобие симпатията и уви, благоволението! Прежнята нощ той беше сънувал, че се бори с попа от село С., дето щяха да наминат също, когото никога не беше виждал в лицето, и когато се събуди, той беше цял облян в пот... Чинеше му се, че попът беше един свиреп американец, с калимявка, обкована отпред с жълта тенекия и на която бяха изрязани словата: "Иди от мене, сатано!" И Хрисантов с истинско потръпване си представяше, че по неумолимата нужда той трябваше да стисне нежно ръката и да продума няколко любезни думи на американеца.
И той се намръщи.
Изведнаж, доста далеч от тях, зададе се един конник.
Той беше селянин и вероятно познат Иванову, защото той се поповдигна, вторачи се към него и рече:
- Тоя трябва да е кметът от Дермендере, трябва да го разпитаме каква е работата.
Хрисантов погледна тоже развълнувано към кмета. С едно необяснимо чувство от душевно стеснение Хрисантов си поправи вратовезката, тури си десния крак на левия и чака кмета.
Конникът все наближаваше.
Хрисантов го измеряше с очи.
Когато селянинът приближи доста наблизо, Иванов каза:
- Не е кметът.
Хрисантов си отдъхна.
Конникът беше млад момък - момче още - със сива коса и вежди и с мустаци едвам наболи; той гледаше кротко и весело: това предразположи Хрисантова към него.
- Трябва да е някой честен селянин - продума Хрисантов и се приготви да го поздрави приятелски.
- Да поговорим с него - каза Иванов и като направи да спре колата, той се обърна към мирния избирател:
- Добра среща, байно!
- Дал бог добро, господине - отговори селянинът и възпря коня.
Иванов го изгледа, па каза:
- Какво има по вас ново-вехто?
- Всичко добро. Отивам в града. Ваша милост?
- Ний отиваме към ваше село.
- Харно, харно.
- Какво има ново-вехто по вас? - повтори пак Дванов.
- Всичко хубаво - какво ще има?
Иванов си побара брадата доволно дълбокомислено. Той кроеше как да залови разговор върху настроението на селяните по изборите. Това беше доста деликатна работа. За да внушиш повече доверие на селянина, нужно е да се представиш незаинтересован и благодушен. Мамен много пъти, той е привикнал да се съмнява; лъган безпощадно от всички политически и обществени аферисти, той си позволява да крие мисълта си. И когато го счете полезно - да излъже. Ето защо само подир дълги забиколки и разпитвания за нивята, за тогова или оногова в Дермендере, за скъпотията, за времето той му каза:
- А кого сте си намислили да изберете за депутат?
Из един път благодушното и весело лице на селянина стана сериозно. Той погледна първо Иванова, после Хрисантова, комуто тупаше сърцето, плюна и поглади коня ло гривата. Би казал човек, че той не разбира добре думите на Иванова. Именно това си помислиха двамата другари и Иванов се готвеше да му разясни думите си, когато младият селяк отговори:
- За депутатин... още не сме нагласили кого ще си избираме депутатин.
- А така като за кого си мислите? Зер трябва да си мислите за някого... Не е ли така?
- А бе мислим... то се знае, че мислим... ами какво да ти кажа? И ний сами не знаем... Един доде днес, каже ти: изберете тогова; друг доде, рече: избирайте еди-кого си; трети - други пък сочи... Мислим, та какво да му мислим - разбърковат ни ума.
Очевидно селачето говореше предпазливо.
- Кметът ви в село ли си е?
- В село, аз съм му домощникът.
- Ха, още по-добре. Аз исках да ви видя... Ти ще се върнеш скоро, нали? Е, като се върнеш, да се разговорите с кмета, с попа и с учителя, та да си решите кого да си изберете. Аз ви съветвам като приятел; ти ме познаваш, нали? Да си отваряте хубаво очите и да изберете за ваш депутат човек, дето да пази вашите интереси и да познава нуждите ви, а не да иска чрез депутатството си да печели пари и да си докара по-големи доходи. Вам трябва достоен човек; ето аз отивах нарочно да ви препоръчам за такъв.. .
Иванов биде принуден да се прекъсне, защото Хрисантов люто го ущипа за лакътя, като разбра, че ще го посочи. Иванов усети предупреждението и продължи:
- ...Нарочно да ви препоръчам за кандидат... човек достоен и който да ви направи чест с името си...
- Е, то се знае я, нам трябва достоен човек... - отговори селянинът и погледна с малките си сиви очи на Хрисантова. Види се, догади се, дяволът.
Хрисантов се изчерви и погледна към земята с голямо смиреномудрие.
- Е сега, добър час. Па да помниш какво ти казувам.
- Ех, сбогом - каза селянчето и бутна коня си бързо, без да забележи грациозния поклон, който му правеше Хрисантов с шапката си.
ІІ
Колата пак тръгнаха между зелените ечемици.
- Прекрасни хора са тия селяни - каза Хрисантов, - аз особено ги обичам за тяхното простодушие... Да, с изключение на някои селски попове - прибави той, като си науми за оназнощния американец.
- Прекрасни са, но трябва да се постъпва изкусно с тях и смело. Трябва да им придобиеш най-напред симпатията, трябва да им разправиш какво могат да очакват от тебе и какво ще работиш.
- То се знае, трябва да им се каже. Аз ще им изложа политическите си начала и поведението, което ще държа в камарата, ще им кажа, че ще имам за свота длъжност да браня във всеки случай интересите на страната и да се стремя за постигането народния идеал...
Иванов го пресече насмихнат:
- Късо... но продължавай... С какво още мислиш да се препоръчаш на населението?
- С нищо повече. В това, което казах, се съдържат всичките други задачи на един съвестен депутат. Това е доста, мисля.
Иванов се изсмя яката:
- Ти, братушка, по тоя начин няма да сдобиеш нито пет гласа: никой няма да разбере твоята песен. Хрисантов опули очи.
- Прави, както правят всички практични хора: обещавай, обещавай на населението, но не постигването на политически идеали, не защита на интересите на страната и на либералните й учреждения - това са работи, които нито се ядат, нито се пият - а - направа на пътищата му, намалението на данъка му, изпъждането на вякой ненавистен нему чиновник; обещавай помощ за училищата му и спечелване на съдбата му, ако я има в съдилището. Тия са най-чувствителните струни и върху тях трябва да биеш, ако искаш сигурно да влезеш в "хамама". Ти можеш да не изпълниш ни едно обещание, но доста е, че си ги дал. Това доказва на селянина, че ти си влезнал в положението му и се интересуваш за него. После от случая зависи да поизмениш малко темата. Ти разбираш? Например, ако искаш да подействуваш въз някое чиновниче, кажи му само, че ще изработиш повишението му; говориш ли с попа - обещай му, че ще му заемеш сумата или ще го гарантираш поне за нея, с която да изплати дълга си за нивите, що купил лани; говориш ли с кмета, изругай хубаво ланския кмет и кажи, че ти се жертвуваш за народа, и всичко, каквото щеш; намериш ли някой учител, който не трепери от инспектора си и не съчувствува на противната нам партия, то му изкарай вестник "Съединение" и му разправи поверително, че ако изберат тебе за депутат, то съединението на Източна Румелия с България ще се осъществи в двайсет и четири часа, а ако се случат там и селяни, притури, че и данък твърде нищожен ще се плаща тогава: едната четвърт от сегашния; в тоя случай можеш отвори речника си и да насолиш противника. В смесените села на турците пък заявявай, че ако гласуват за тебе, ти ще издействуваш пред правителството да направи от тях префекти и капитани и че твоят противник кандидат има намерение да построи в селото им, в тяхната махала, една голяма черква, за която е заръчал в Московията три големи камбани, за да им блъскат над главите заран и вечер, та да ги принуди да се изселят...
Хрисантов се изсмя:
- Аз не мога да направя това.
- Но другите го правят.
- Добре. Но аз съм честен човек и не мога да лъжа, нито да клеветя. Аз имам принципи.
- Тогава хай да се върнем.
- Защо?
- Защото честността е монета, която не минува на всеки пазар, а принципите са хубави да пълнят само стьлповете на вестниците, които никой не чете по селата. Няма да разберат. На, например видиш ли тая кръчма, дето ще се спрем? Заповядай да поприказваш на кръчмаря Кости за принципи... Навярно твоите приятели, които са минали оттука по делото ти, не са говорили за принципи, като са те препоръчвали. Постарай се да им не противоречиш.
Додето ставаше тоя доволно прозаически разговор, колата пристигнаха до кръчмата, що стои до шосето край село К.
Двамата другари слезнаха и влязоха в кръчмата.
Един човек в турски дрехи с овча шапка на глава и с възпретнати ръкави ги посрещна. Той беше Кости кръчмарят.
Самата кръчма не представляваше нищо особено от другите селски кръчми. Пак тия лавици и полици, въз които стърчаха, прави или похлупени, немити чаши и слъкла, пак тия стени, на които беше окачен кантар, няколко изсъхнали зайчи кожи, два-три замирисали и побелели суджука и разни други дрипели, пак тоя тезгях, въз който йерархически стояха наредени шулците за вино и за ракия, предвождани от едно грамадно нечисто гърне с език, в което почиваше по няколко дена виното, като чакаше охотници да го почетат. До тезгяха в едно срутено огнище беше увряно в топлата пепел едно кайвениче, за да има винаги топла водица за кафе на пътниците. Въз тезгяха на стената личаха картините на бойовете при Плевен и при Шипка, образите на руския император и императрицата и образът на българския княз Александър - с нещо попръскани; до тях висеше във вид на украшение един къс изсушена мая.
Докато Хрисантов се занимаваше да изглежда декорацията на кръчмата, Иванов беше почнал вече разговор Кости.
- Бай Кости - подкачи Иванов, като възсука замислено тъничките си мустаки и се намести хубаво на одърчето. - Как си? Добре ли си? Как отива кръчмата?
- Сполай богу, чорбаджи.
Хрисантов забележи, че другарят му има авторитет пред кръчмаря. Той прибра разсеяните си погледи от стените на кръчмата, за да слуша съсредоточено какво има да произлезе от разговора.
- Е, селяните, дето дохаждат тука, приказват ли за кого ще подават глас?
- А?
- Сиреч става ли дума кого ще изберат депутат?
Кръчмарят бързо дръпна щипците от огъня и се обърна вторачено към Иванова:
- Депутатин ли? Приказват, приказват.
- Е, за кого приказват, сиреч?
- Ех, чорбаджи, когото кажете вий... Вий няма ли да ни покажите кой?... Знайте, ний сме прости хора.
- То друга работа, но аз питам за кого селяните приказват?
Кости изгледа подозрително Хрисантова.
Хрисантов беше цял внимание.
- Приказват, че ще изберат... санким, завчера замина оттук Недьо Клисурецът, та им каза да изберат... какво го викаха, едно изги име беше...
Иванов му назова един от кандидатите.
- Не, не! Аз него зная... Три години съм купувал от баща му вино.
Иванов наименува друго.
- Цъ! Не.
- А кой е?
- А бе едно изги име.
- Jzgue, ca va dire: un nom bizzarre - каза Иванов на другаря си, като се замисли; после попита:
- Да не бъде Хрисантов?
- Хъ, хъ, Християнов! За него казваха.
- Хрисантов - поправи го Иванов; - е какво, одобриха ли го?
- За него ще пущат книжка.
Хрисантов беше цял почервенял. Другарят му климна самодоволно, като че искаше да му каже: "Работата е опечена", и после, като се обърна към Кости, прибави:
- Него, Хрисантова, да изберете, и аз него одобрявам... чуваш ли, Коста?
После, като взема решителен вид, посочи другаря си и каза:
- Ето господина Хрисантова! Кръчмарят, който в това време носеше кафето, смути се от това откритие и катурна на земята чашите.
- Господин Хрисантов! Благодарим, благодарим - каза Кости, като събираше с разсмяно лице разлеяните чаши отземята.
- Направи друго кафе. Па, чуваш ли, и ти да разправиш на всичките, че трябва да изберат господин Хрисантова.
- Че аз досега има да съм казал на сто души селяни за господина.
Кръчмарят излъга, защото краищата на ушите му завчас пламнаха. Хрисантов забележи това.
Иванов хвърли една рубла на одъра.
-- Кости, прибери това... каквото остая - с него почерпи селяните... разбираш?
- Зная, зная си работата, чорбаджи - каза кръчмарят и смигна лукаво.
- Па ако се случи... то е моя работа, разбираш? Късо...
- Бъди спокойствен, от мене го имай господина. Нашият поп му е чел името някъде... Добър човек, по името се познава.
Когато колата пак потеглиха, Иванов каза приветливо на другаря сн:
- Работата, видиш, добре се почва... Тоя Кости ще свърши работата. Той ми е предан.
Хрисантов не отговори. Той само поклати печално главата си, като си науми как пламнаха одеве ушите на кръчмаря.
Каляската продължи към Дермендере, което се приближаваше. Хрисантов почувствува, че сърцето му хваща силно да тупа. Едно смесено чувство от страх, ожидание, неизвестност го направи на минута да съжали, дето се е решил да си дава кандидатурата. Той си пак въобрази суровите лица на кметове, в които трябваше да чете благосклонни намерения и на които трябваше приветливо да се усмихва; въобрази си всичкото самопожертвуване, което трябваше да направи на своето самолюбие, дори на своето човешко достойнство; представи си фигурата на свирепия американец, която рано или късно трябваше да среща.
Внезапно той попита:
- Познаваш ли попа от С.?
- Поп Андона ли? Познавам... защо?
- Представи си, сънувах го оная нощ - каза усмихнато Хрисантов. - Каква птица е тоя поп?
- Играй на въже, дяволът... и води сганта... Да видим - каза Иванов.
Хрисантов се намръщи.
Иванов бързо бутна возача: той съгледа из пътеката, що прекосяваше нивите, че се зададе един човек с шаячени сиви панталони, с шапка с червено дъно и препасан с един широк червен пояс.
- Чакай, това е Иван Катрата. То много добре стана - каза Иванов и спря файтона. - Катра, добра среща!
Бай Иван направи военен поклон и се усмихна.
- Къде, по агитация ли? - каза той.
- Май по такива работи - избъбра Иванов и като хвана за ръката Катрата и се наведе над ухото му, пошепна, за да не слуша возача:
- Иване, аз исках да те търся...
- Зная, зная - каза Иван, като хвърли знаменателен поглед първо на Иванова, после на Хрисантова, който го гледаше наблюдателно.
- Ще обиколиш и трите села, разбираш? - шушнеше Иванов ниско. После се обърна към другаря си и му избъбра нещо по френски. Хрисантов сърдечно се ръкува с Катрата.
- Зная, зная - каза Катрата, като хвърли един знаменателен поглед.
Иванов помисли и продължи пак на ухото му:
- Господин Хрисантов, разбираш, ще ти благодари, както трябва. Ти само работи мъжки.
- Зная, зная - отговори Иван, като хвърли знаменателен поглед тоя път само към Хрисантова.
Хрисантов бръкна в пазвата си и каза на Ивана свенливо:
- На, за разноски...
- О, не трябва, не трябва - каза Иван, като пусна в джеба си веществото; - аз за ваша милост какво има, че ще се потрудя... О, не трябва, не трябва...
Тая скромност плени Хрисантова. Когато колата се поотдалечиха, Иванов се обърна, погледна назад към Катрата, който полекичка идеше подир тях, и каза на Хрисантова:
- Прекрасен човек е тоя Катра. Той е агитатор по професия... роден е за такъв... По моя избор лани той беше божествен... Голямо щастие, че се срещнахме. Жално, че забравихме да го качим при файтонджията, доде идем до селото.
- Прекрасен човек, наистина жално - каза Хрисантов, като и той се извърна назад.
А в това време Катрата си казваше:
- Сега аз скубя от две места. Дявол да го вземе, добра печалба. - Катрата беше агентин вече на Хрисантовия противник, уви!
Най-после приближиха до селото.
- Сега ний най-напред ще идем у дяда Стоила. Той ми е познат и много влиятелен в селото. Син му е кметът - каза Иванов, когато колата влязоха в Дермендере.
ІІІ
Хрисантов с любопитство разглеждаше всичко наоколо си: градините, дворовете, дърветата, копните по дворищата, които характеризуват всяко едно село. Няколко селяни, които срещаха, приеха поздравленията му - защото Хрисантов, откак беше тръгнал от Пловдив, не пропущаше ни един приятен случай да поздравв всякой пътник селянин. Нещо добро и дори полезно! Кой знай дали някой от тия селяни с гласа си няма да реши участта му? Той поздравяваше и бабите, които любопитно седяха на праговете на вратните си. Дори поздрави грациозно един куп моми, що се трупаха при един кла-денец за вода. В отговор те се изкикотиха гръмогласно. Когато проникнаха сред селото, слезнаха и се отбиха в здна бакалница.
- Добър ден, дядо Стоиле!
- Добре дошле, добре дошле - отговори дядо Стоил, като подаде черната си напукана и нечиста ръка на другарите. После сне от една поличка една вета оръфана кожена шапка, в която имаше малко ситен тютюн, смесен с листи и жилки от елпезета, и подаде на Иванова.
Иванов направи на Хрисантова една кисела гримаса, доста изразителна, като приведе в движение мустаците си, мускулите на дясната си буза и двете си устни, и каза:
- Благодаря, дядо Стоиле. А де е син ти? Него искам да повидя.
- Беше на воденицата вчера, па току сега се завърна.
- Да ви запозная с господина Хрисантова.
- Оо, добре дошъл, господарю! - извика дядо Стоил и стисна крепко ръката на Хрисантова, който пламна до ушите. - Молим, молим!... За ваша милост ми приказва и син ми - нали господин Християнов? Та казвахме, барем да подойде да го повидим, да се запознаем... Името му чуваме много пъти, ама нали човека не знаем...
И дядо Стоил изглеждаше усмихнато-нежно Хрисантова.
- Той е вашият депутат, него да си харесате и за никого другиго да не слушате... Аз ида нарочно да ви го препоръча... Мене както имате, така и него... - каза авторитетно Иванов, комуто дядо Стоил освен приятелството държеше под лихва седемдесет лири.
После се прилепи до ухото му и взе да му шушне нещо, като сочеше с едно око на Хрисантова.
Хрисантов се изсули полека из лавката, за да остави другаря си свободно да го препоръчва; нему му идеше неловко това да става пред него. Хрисантов приличаше на един срамлив ерген, който иска да го годят за някоя харесана мома, но предпочиташе да й изображат достойнствата му в негово отсъствие и дори ако е възможно, друг да предприеме за негова сметка да "ухажува" за нея. Срамежливостта не е агентинът, който може да ти отвори сърцето на жената, още по-малко - вратата на една българска камара.
Изведнаж един непознат человек се приближи бързо към него и извика му свободно:
- Добре дошел, господине! - хвана го за ръка силно и го гледаше втренчено.
Хрисантов отговори най-учтиво на приветствието на непознатия, който по полугражданското си облекло се виждаше, че е един от първенците, и от своя страна горещо стискаше ръката му.
- Как сте? - попита Хрисантов.
- Слава богу.
- Добре ли сте? Здраво ли сте?
- Молим бога. Че заповядайте у дома.
- Благодаря, но аз имам другар - каза Хрисантов, като се обърна, за да види Иванова.
Но като помисли, че е полезно да се покаже по-приказлив, продължи разговора.
- Много хубаво вашето село - рече той, като се чудеше какво да говори на непознатия.
Непознатият, който все стискаше за ръката Хрисантова и гледаше вторачено право в очите му, не отговори нищо. Той само се поусмихваше някак си чудновато.
Хрисантов си потегли ръката в знак, че желае да се свърши тоя мълчалив диалог.
Непознатият го не пущаше, гледаше го и му се усмихваше.
Хрисантов гледаше смаян и учуден. Той не знаеше как да се отърве от странната любезност на почтения избирател. Той не искаше да сърди никой избирател.
Той помисли, че избирателят го стиска за ръката с цел непременно да го заведе дома си, и той, като се теглеше несъзнателно, каза:
- Благодаря, благодаря, ще дода...
Избирателят му не каза нищо, само се усмихваше и го стискаше.
Около тях се набраха куп хора, които с удоволствие се любуваха на Хрисантова и избирателя му. По лицата на публиката Хрисантов забележи някаква веселост, дори смехове се чуха. Положението ставаше неловко. Хрисантов хвана да излиза из търпение. Той настръхна, като си помисли какво ще е, ако всичките му избиратели изразяваха нежните си чувства по такъв начин.
- Господин Хрисантов! - извика Иванов.
Хрисантов се възползува от това благовремие и се откъсна от учтивия избирател.
- О, господине, о, господине! - завика избирателят и се спусна да се ръкува с Иванова.
Но Иванов отбягна чевръсто и се освободи от Хрисантовия познайник.
И като отидоха малко по-нататък, той пошушна Хрисантову:
- Какво правеше с негова милост?
- Ръкувахме се. Канеше ме да му идем на .гости. Дявол го взел. Как ме стискаше и ме гледаше!
Иванов се усмихна горчиво и каза:
- Отпреди е бил добър човек. Но сега е луд. Полудял е преди две недели.
Хрисантов ускори крачките, понеже чувствуваше, че лудият иде подир тях.
В това време зададе се един човек в шаячеви панталони, с малко лице и черноок, твърде висок, твърде тънък, твърде сух, твърде мършав. Приближи със страхопочитание към Иванова, поклони му се с усмихнато-учудено лице и му подаде ръката си.
Иванов го поздрави с покровителен тон и представи Хрисантову селския псалт и същевременно помощник на учителя, когото наименова с висок глас, а с нисък глас пошушна:
- Тоя ми е най-верен човек тука.
Псалтът свали шапката си, поклони се още по-ниско й като се усмихваше щастливо, каза на Хрисантова:
- О, ваше благородие, познавам ви, познавам ви, толкова пъти съм слушал за ваше благородие, който се труди за доброто на нашия български народ и на цяла България!
Хрисантов погледна с изумление на него. Той помисли да не е налетял сега на някого, който се готви да подлудее.
А музикословесният се усмихваше твърде приятно и продължаваше да се кланя твърде учтиво.
- Как сте, господин псалте? Добре ли се поминувате тука? - попита Хрисантов.
Продължава